Шеста работна среща на Професионална общност за приобщаващо образование

Професионална общност за приобщаващо образование (ПОзаПО) проведе шестата си изнесена работна среща. По време на срещата насочихме вниманието си към два от актуалните проблеми на приобщаващото образование в България. Един от продължаващите нерешени проблеми е, че приобщаващото образование все още се мисли и от институциите и от хората като грижа за децата със специални образователни потребности. Т.е. приобщаващото образование се свежда до допълнителната подкрепа, а общата подкрепа остава в страни, още повече, че за нея няма целево финансиране (всичко това ПОзаПО обсъжда в позицията си за общата подкрепа - Осигуряване на общата подкрепа за личностно развитие – финансиране и принципи). Въпреки, че се увеличава броят на училищата, които назначават специалисти за обща подкрепа това не е масова практика и осъзната политика. Не всички директори успяват да управляват допълнителната и общата подкрепа в синхрон. И какво се получава. Когато говорим за агресивни прояви на деца в училища трябва да си даваме сметка, че това са деца, които имат нужда от обща подкрепа (ПОзаПО разглежда темата за агресията в училище в позицията си – Агресията в училище. Можем ли да работим с алтернативи на наказанието?).  Ако пропуснем момента да окажем на дете обща подкрепа, то лесно може да продължи по пътя надолу и да има нужда от допълнителна. И тъй като единствено допълнителната подкрепа се финансира, тя се превръща и в подкрепата, която се оказва. И така приобщаващото образование се свежда до допълнителна подкрепа на деца със СОП.

Друг проблем пред приобщаващото образование е липсата на разговор, политики и практики за развитие и въвеждане на социално-емоционалното учене (SEL) като системен подход за развитие на социално-емоционални умения в учениците по време на тяхното обучение в училище. Фокусирайки се изцяло върху STEAM компонента (STEM e акроним от първите букви на английските думи за наука (science), технология (technology), инженерство (engineering), изкуства (arts) и математика (maths)., забравяме SEL компонента, без който останалите умения остават неизползваеми. И когато търсим пресечната точка между академичните и социалните умения, не трябва да забравяме, че макар и по различен начин те се отнасят за всички деца. Децата с развити дарби и високи постижения имат нужда да развиват емоционалната си интелигентност, за да бъдат щастливи и удовлетворени, а децата със СОП имат нужда да бъдат предизвиквани да овладяват академични знания според способностите си. Добрата корелация между двата двете увеличава чувството за благополучие на децата, което за съжаление не е много високо, именно поради липсата на този баланс, както показа националното изследване върху благополучието на учениците от 7-ми клас.

Ако си припомним философията на Закона за приобщаващо образование ще видим, че там няма ИЛИ, а само И, т.е. всяко дете, следва да получи адекватно образование и подкрепа в конкретния момент и тъкмо това е индивидуалният подход към всяко дете. И всичко това ни води до въпроса за адекватна оценка на потребностите, която в настоящия момент не може да се нарече адекватна поради фрагментирането на програми и „подкрепи“, които уж дават много възможности, за тези които искат да ги използват, но и много вратички, за тези които не могат или не искат.

Също така, говорихме за успехите и предизвикателствата пред училищната медиация. Все повече училища се обръщат към външен медиатор за решаване на училищни конфликти. Училищната медиация работи добре при всякакъв вид конфликти – между ученици, между колеги, между родители и учители, между ученици и учители. Успеваемостта за постигане на удовлетворяващо и за двете страни решение, по данни на присъстващите медиатори, е над 80%. Защо е важно медиаторът да е външен? Едно от условията за успешна медиация е медиаторът да е неутрален – той не е експерт, не е страна, не дава съвети и предложения. Медиаторът единствено подпомага разговора по начин, който осигурява среда и структура за стигане до основите на конфликта и след това до вземането на конструктивни решения как да продължим. Медиаторът помага на страните да изяснят сами за себе си и за другия потребностите си, които веднъж засегнати, са довели до конфликта и втори път осъзнати и поставени на масата, могат да бъдат удовлетворени и така нещата да тръгнат в нова посока. Също така е важно, медиаторът да е външен, за да могат страните да се чувстват спокойни в неговата неутралност и несвързаност с тяхната история. Но къде са ограниченията? Едновременно ограничението и силата на медиацията е, че е необходимо страните доброволно и добросъвестно да искат да участват в процедура по медиация. Макар понякога ръководството на училището да иска да проведе медиация, ако страните не са готови, медиацията не е възможна. Важно е и да се отбележи, че понякога училището инициира медиация в опит да убеди страните в своята позиция, но в медиацията страните винаги са равноправни участници и позицията на училището, ученикът, родителят и учителят имат еднаква стойност при изясняване на потребностите на всеки от участниците.

По време на срещата проведохме и традиционно силната сесия по решаване на казуси, където споделяме обратна връзка от предходни казуси и работим по актуалните такива. Тези сесии са винаги много емоционални, лични и конкретни, защото колегите, които ги представят са дълбоко въвлечени и отдадени в опитите си да помогнат. Най-удовлетворяващата част от сесиите за решаване на казуси са обратните връзки за позитивно разрешаване на случаите.

Още една интересна и интригуваща сесия трябва да бъде спомената, макар и да е много трудно да бъде преразказана, защото се нуждае от преживяване. Красимира Миленкова, учител от Професионалната гимназия по транспорт в град Сливница ни разказа за своя опит като класен ръководител, който ежедневно работи с класа си за неговото сплотяване и преоткриване като отбор. Краси, която е обучена как да развива добродетели у децата по програмата на фондация Благотворител, ни демонстрира чрез игри, инструменти и материали как работи това в класната стая. Вдъхновени, колегите не само си взеха от нейната практика, но някои от тях успяха да я приложат със своите ученици в рамките на 48 часа.

И за финал едно ново начало. По традиция всеки февруари ПОзаПО избира своя нов председател с едногодишен мандат. Ивайло Кискинов, директор на ОУ „Христо Ботев“, Долни Пасарел предаде щафетата на Румяна Богданова, директор на ОУ „Васил Левски“, Белене. Благодарим на Ивайло за самоотвержеността и ентусиазма в популяризирането на Общността и нейните позиции и пожелаваме на Руми много победи на полето на приобщаването.

На добър час!
 

Последни новини





новини от сайта Приобщи.се