Анет Маринова

Анет Маринова Психолог, клиничен социален работник, психотерапевт
Анет Маринова е посветила своята работа на развитието на практика за работа по случай и екипна работа за ученици, които имат трудности в обучението и за които училището може да бъде непоносимо място. От 1998 г. тя работи като психолог в 23 СОУ "Фредерик Жолио Кюри" в София. От 2010 г. до 2013 г. като съветник към МОН и член на екипа за управление на проект "Включващо обучение" участва във формирането на новите образователни политики в полето на приобщаващото образование.
От 2001 г. е обучител и супервизор на студенти по клинична социална работа към Български институт за отношения между хората, Нов български университет. Работи по изследователски проекти в областта на детското развитие и психично здраве, политиките за детско благополучие и социалната работа с деца и семейства.
Психотерапевтичната си практика провежда с деца и възрастни като член на Българско общества за лаканианска психоанализа и Българска асоциация по психотерапия.
Лична среща с Лаканианската психоанализа: Срещнах се с учението на Жак Лакан през 1992 г. в един от курсовете на програмата по психология в Нов български университет - "Културни идеи в психоанализата", с преподавател проф. Милена Кирова. Теорията на Лакан беше трудна за разбиране и артикулиране, и остави загадъчни следи в мен чрез понятието за "Името на бащата". През 2008 година, докато търсих начини за партниране на дете, чийто език и комуникация не разбирах, открих място, в което се обсъждаха случаи на деца белязани от различие. Това беше клиничната лаборатория "Детето и неговите симптоми" на Сдружение "Дете и пространство", която се провеждаше във Френския културен институт в София с подкрепата на френски психоаналитици от Интердисциплинарния център за детето в Париж. Първият ми досег с представените случаи, клиничните наблюдения, обсъждането и неуловимото чрез езика в ситуациите на деца с психично страдание ме смириха в порива да търся формулировки и да запълвам неяснотите си с теоретични обяснения за проявите на децата. Оттогава започнах да се интересувам от лаканианската психоанализа, което заедно с личната ми анализа даде тласък на всекидневната ми практика с деца и разшири клиничното  пространството извън училище. Използването на учението на Жак Лакан отвори място за срещите ми с уникалното в човешкото същество и изостри усета ми за деликатно  присъствие до детето в избора му на изразяване.
 
За провеждане на консултации и психотерапевтични сесии е необходимо да запишете час като се обадите на телефон:
0889 441745

Бихте могли да заявите и желание за провеждане на супервизия и обучения за практикуващи в сферата на помагащите професии.

Темите за обучение са:
Роля и място на клиничното наблюдение в училище
Обучението има за цел насочи участниците към различните прояви на психичното страдание на детето в контекста на детската градина и училището.То има практическа насоченост и помага на участниците да преформулират първоначалната заявка, с която детето е белязано от образователната институция най-често като несправящо се или проблемно и е изложено на риск от отпадане от училище. Поставя се фокус върху ролята на помагащите специалисти за създаване на подкрепяща среда, която да удържа тревогите породени в отношенията между участниците  – учители, родители, съученици, по-широката общност.
Обучението се базира на теории за развитие на детето в психоанализата, с акцент върху учението на Жак Лакан и практическото им използване в полето на образованието, чрез обсъждане на клинични случаи от практиката на участниците и на обучаващия.

Специални образователни потребности (СОП) и формиране на идентичност в образователната интеграция
В практиката на образователната интеграция може да се приложи учението на Жак Лакан за разбиране на начина, по който юношите със СОП възприемат себе си. Функцията на Другия и желанието на Другия, които описва Лакан, имат фундаментално значение в процеса, в който ученикът започва да приема статута на СОП, белязал го като различен от останалите ученици. Този процес може да бъде по-пълно обяснен като се използва подхода на Лакан към езика и ролята на означаващото.
Обучението поставя предизвикателство пред партньорите на детето да си дадат сметка  и да помислят как може процесът на оценяване на образователните потребности да бъде направен по-малко травматичен. В сегашната практика снабдяването  с медицински документи, обследването и становища от специалисти като логопеди и психолози са основното в предоставянето на помощта, а консултирането на децата и младежите е главно върху учебния процес. Придружаването в училище може да облекчи учениците и да им помогне да вербализират опита си на юноши, които приемат подкрепа за специфичните си нужди.